Защо има сълзи в очите ти?
Нима този, който обичаш не мисли вече за теб?
Какво стана с всичката онази любов, която ти подари
или всичко беше на шега?
Колко бяхте щастливи,
а сега всичко е толкоз различно.
В най-хубавите мигове осъзнаваш, че си била
нечия чужда играчка,
една песъчинка в пясъка, а не пустиня.
Едно лице, което ти обеща
всичко това, което искаше да бъдеш,
а не можа да ти предложи най-важното - ''Любов''.
И аз се питам сега - защо така се получава,
защо сърцето винаги само остава?
Даде му всичко, но най-вече щастието, което не оцени,
а пропиля някъде там.
Чувстваш се сега безсилна! - ''Недей!''
Ще ти кажа -
не си заслужава да страдаш за човек, който не можа да те оцени.
Колкото и да те мачкат,
колкото и да те сломяват - не се предавай,
а си казвай,
че всяко зло е за добро
и дори и след най-голямото разочарование
идва бленуваното щастие!
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Много хубав стих!