Не се прощава чрез осъждане
Не ми простиха... погледа изписан,
очите ми са питащи звезди,
в които истината се съблича
и с бавни стъпки пошлостта отми.
Не ми простиха... думите, венчани
за порива, за жаждата-любов,
за спомените, като живи рани,
копаещи в душите гроб.
Не ми простиха... верността ми
към себе си, а не към някой друг,
разпръснаха, накъсвайки духа ми
и заличаваха го с мировата скръб.
Не ми простиха... стенещите мисли,
завързали живота омагьосан,
наблегнали на помислите чисти,
в молитви за наивници износен.
Не ми простиха... че прощавах със надежда,
че търсех бряг, до който да доплувам,
че порех в отчаянието си вятъра,
че се загубвам и отново се намирам.
Не ми простиха... силата ми крехка,
която не делях и пазех скрита,
лъжите със мълчанието раздирах,
от злостните им упреци... не бях убита.
Не ми простиха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
