Не се прощава чрез осъждане
Не ми простиха... погледа изписан,
очите ми са питащи звезди,
в които истината се съблича
и с бавни стъпки пошлостта отми.
Не ми простиха... думите, венчани
за порива, за жаждата-любов,
за спомените, като живи рани,
копаещи в душите гроб.
Не ми простиха... верността ми
към себе си, а не към някой друг,
разпръснаха, накъсвайки духа ми
и заличаваха го с мировата скръб.
Не ми простиха... стенещите мисли,
завързали живота омагьосан,
наблегнали на помислите чисти,
в молитви за наивници износен.
Не ми простиха... че прощавах със надежда,
че търсех бряг, до който да доплувам,
че порех в отчаянието си вятъра,
че се загубвам и отново се намирам.
Не ми простиха... силата ми крехка,
която не делях и пазех скрита,
лъжите със мълчанието раздирах,
от злостните им упреци... не бях убита.
Не ми простиха...
© Силвия All rights reserved.
