Не се сдобрих
Не се сдобрих със себе си...
Заради теб.
Нима живея, за да те преодолявам!?
Оглеждам се във бялото на скреж.
И то от мисълта ми се запалва.
По стъпките ми пламъци вървят,
а пътят ми започва все по изгрев.
Така е бял, и чист, и откровен снегът,
че даже благородно му завиждам.
Че може да е толкова красив
и да се стапя в цялата си прелест.
А утре пак да падне. И щастлив,
светът във бяло изгрев да посрещне.
А аз вървя през преспите напред
в сезона на преливащата радост.
И бягам от съзнанието за теб,
опитвам се без теб да си повярвам.
Но знам, под най-дълбокото в снега,
сега се топли мъничкото зрънце,
готово да покълне с пролетта,
когато го целуне ново слънце.
И може би... не се гадае при луна,
която е затулена от облак.
Сега е по-добре да се сдобря
с това, че те обичам...
Ако мога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
