21.08.2019 г., 8:17  

Не се закачай с мен

2.3K 5 11

Закачаш се със мен: "Прочетен вестник!"

Че нямало в мен пресни новини?

Добре, бе, но нали ти е известно -

прелюбознателни са някои жени?...

 

Те, същите, се блъскат и въздишат,

и всяка бърза да ме прочете...

Полуграмотни някои се пишат,

та бавно сричат, времето тече...

 

И щом последна страница затворят,

със моите уж стари новини,

се надпреварват пак да ме повторят,

не се оплакват, стари че били!...

 

Та от прелистване се скъсах вече...

Дори и страници крадат от мен!...

Наум така си викам: "Ей, човече!

Камбаната ще ритнеш някой ден!...”

 

А ти не се закачай!...Имаш мнение -

добре!...Но толкова не ме мисли!...

И не подлагай го на грам съмнение -

за "свои" хора пазя новини!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много ми липсват твоите усмихнати думи, Роби! Неизчерпаемите ти идеи и ведрия ти дух! Ама много!
  • Права си, Ирина!...
    Тук лирическия се опитва да се защити, както може, от нападките...Друг е въпроса дали му вярват!...
    ..
  • Някога....това "прочетен вестник" беше нарицателно и много обидно,обикновено за жени,при които са спирали абсолютно всички мъже от населеното място!Нарицателно...безинтересна вече като стара новина...
  • Жени, Марги, Георги, Гавраил, Мария, Соня, Веси, с удоволствие ви посрещам на страничката си!...
  • Понякога и в прочетените вестници можеш да откриеш невероятни находки С голямо удоволствие чета, препрочитам и ще продължавам да чета... Поздрави, Роби!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...