И дълго време ти не се обади,

години знаеш ли аз колко съм търпял. 

Създаде между нас невидими прегради, 

а аз наивен - света около тебе бях създал.

Мечтател, оптимист или глупак,

по-скоро влюбен лудо в тебе.

В очите на незнаещи - слабак,

изгубих се, изгубих се без време...

И търсех те и чаках всеки ден

да се обадиш уж случайно,

Да кажеш ти, че искаш мен...

Надявах се и молех тайно. 

А ти не звънна, нито писа,

ни спомен някакъв остави.

Накара ме дори да се замисля

дали изобщо срещнах аз очите ти кафяви.

Но ти си тук и те усещам

във въздуха що дишам всеки ден.

Осанката ти огнено гореща

и погледа де беше вперен в мен.

Не ме потърси много време,

едва ли ще се случи някога.

И нося на гърба си бреме.

Аз по-самотен съм от всякога...