Не сервилност
Разлаяха по тебе кучетата...
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...)
в неща чудесни от спомеността.
(На другите, мъждука блед животът...)
Като лист последен, от изсъхнало дърво,
(свещеническа изповед се мята...)
просъсква на овален дансинг тих акорд,
(бих все танцувала, ако животът продължава...)
аз на сухо, като риба няма да се мятам, не.
(И в зеничен поглед, с тъга кадифена...)
Бъди различен, ако можеш съвършен!
(фантазия бъди, с тъга разпиляна...)
Ела, с теб искам да започна отначало!
Прогониха те кучетата...
Под дъжд от разноцветна светлина,
(а другите защо не забелязват...)
цял свят оглежда се със леснина,
(а другите покланят се изящно...)
в неща чудесни от спомеността.
(На другите, мъждука блед животът...)
Като лист последен, от изсъхнало дърво,
(свещеническа изповед се мята...)
просъсква на овален дансинг тих акорд,
(бих все танцувала, ако животът продължава...)
аз на сухо, като риба няма да се мятам, не.
(И в зеничен поглед, с тъга кадифена...)
Бъди различен, ако можеш съвършен!
(фантазия бъди, с тъга разпиляна...)
Ела, с теб искам да започна отначало!
Прогониха те кучетата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
