21.05.2015 г., 0:13

Не ще отмине

1.1K 0 0

Зимата идва и си отива,

щъркелите се връщат и си отиват,

приятели се срещат и си отиват,

но болката не ще.

 

Какво ли не направих,

за да дойдеш,

но ти не щеш.

Какво ли не сторих да си отиде болката,

но тя не ще.

 

Колко бързо си отиде,

това ли беше?

Колко бавно сe скриваш в мислите ми,

още ли?

 

Аз ще дойда и ще си отида,

ти не ще дойдеш, но ще си идеш.

Любовта ще я видя,

но няма да е моята,

болката ще я изпитам,

но не ще си иде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...