Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди!
Тикаш ме към мисли,
не мои, а чужди...
Без да докоснеш и струна
от мойта душевност,
шаблони раздаваш,
за щастие и безметежност...
Зачеркнал моето право,
знай, аз избрах себе си.
Не очаквам ничие:"Браво!"
Животът въздига крилете ми!
© Валя Сотирова Всички права запазени