Не си слушал гласа ми.
Не познаваш Духа ми.
Не си бърсал сълзите ми.
Не си оставал в очите ми.
Но, знаеш моите нужди!
Тикаш ме към мисли,
не мои, а чужди...
Без да докоснеш и струна
от мойта душевност,
шаблони раздаваш,
за щастие и безметежност...
Зачеркнал моето право,
знай, аз избрах себе си.
Не очаквам ничие:"Браво!"
Животът въздига крилете ми!
© Валя Сотирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
