20.12.2008 г., 15:31

Не си единствен

1.3K 0 1
               Не си единствен

 

 

Че ме искаш, казвал си го и преди,

а сега какво, играеш безброй игри!

Може би си мислиш, ще се моля, 

с надеждата за теб да се преборя. 

Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах, 

едва ли ще имам сили да те гоня.

Изневярата ти, най-тежкият ти грях, 

друг ще утеши, когато съм готова. 

А сега върви си, моля те, върви! 

Сама, с болката ме остави!

Няма смисъл с думи да те спирам. 

Сърцето ми, по тебе дълго ще боли, 

а казват, че последна надеждата умира!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Че ме искаш, казвал си го и преди.
    Може би си мислиш, ще се моля..
    В сърцето си играеш хиляди игри,
    с надеждата за теб да се преборя.
    Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах,
    едва ли ще имам сили да те гоня..
    Изневярата ти, най-тежкият ти грях,
    друг ще утеши, когато съм готова.
    А сега върви си, моля те, върви!
    Няма смисъл с думи да те спирам.
    Сърцето ми, по тебе дълго ще боли,
    а казват, че последна надеждата умира."

    Можеш да преработиш този вариант на стиха!
    Когато хората изпитват ярост към някого са склонни
    да напишат какви ли не чудати неща, но това, което си написала
    ти, не е поезия. Има още много да се преработва, дори варианта, който ти дадох като идея, защото смисълът на стиха.. от части липсва.
    Не го казвам с лоши намерения, нищо лично, но ако не се стараем в изкуството си да бъдем уникални и различни, ще останем незабелязани!
    Поздрави и усмивки !

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...