Dec 20, 2008, 3:31 PM

Не си единствен

  Poetry » Love
1.3K 0 1
               Не си единствен

 

 

Че ме искаш, казвал си го и преди,

а сега какво, играеш безброй игри!

Може би си мислиш, ще се моля, 

с надеждата за теб да се преборя. 

Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах, 

едва ли ще имам сили да те гоня.

Изневярата ти, най-тежкият ти грях, 

друг ще утеши, когато съм готова. 

А сега върви си, моля те, върви! 

Сама, с болката ме остави!

Няма смисъл с думи да те спирам. 

Сърцето ми, по тебе дълго ще боли, 

а казват, че последна надеждата умира!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Че ме искаш, казвал си го и преди.
    Може би си мислиш, ще се моля..
    В сърцето си играеш хиляди игри,
    с надеждата за теб да се преборя.
    Но вярвай ми, не си единствен, осъзнах,
    едва ли ще имам сили да те гоня..
    Изневярата ти, най-тежкият ти грях,
    друг ще утеши, когато съм готова.
    А сега върви си, моля те, върви!
    Няма смисъл с думи да те спирам.
    Сърцето ми, по тебе дълго ще боли,
    а казват, че последна надеждата умира."

    Можеш да преработиш този вариант на стиха!
    Когато хората изпитват ярост към някого са склонни
    да напишат какви ли не чудати неща, но това, което си написала
    ти, не е поезия. Има още много да се преработва, дори варианта, който ти дадох като идея, защото смисълът на стиха.. от части липсва.
    Не го казвам с лоши намерения, нищо лично, но ако не се стараем в изкуството си да бъдем уникални и различни, ще останем незабелязани!
    Поздрави и усмивки !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...