Не си ли ти, когото съм възпяла във всеки стих, в куплет подир куплет? Не си ли ти, та днешната раздяла не хвърля върху челото ти креп, та с бистър поглед и походка ведра, изхвърлил сякаш стар товар, даряваш всеки със усмивка щедра като вселенски господар? И погледите, пълни със възхита, не спират да се сипят върху теб, но никой във душата ти пробита не желае и за миг да се поспре... Без извора ми бистър и пречистен животът ти ще бъде миг безсмислен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.