Не си ли ти, когото съм възпяла
Не си ли ти, когото съм възпяла
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра,
изхвърлил сякаш стар товар,
даряваш всеки със усмивка щедра
като вселенски господар?
И погледите, пълни със възхита,
не спират да се сипят върху теб,
но никой във душата ти пробита
не желае и за миг да се поспре...
Без извора ми бистър и пречистен
животът ти ще бъде миг безсмислен.
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра,
изхвърлил сякаш стар товар,
даряваш всеки със усмивка щедра
като вселенски господар?
И погледите, пълни със възхита,
не спират да се сипят върху теб,
но никой във душата ти пробита
не желае и за миг да се поспре...
Без извора ми бистър и пречистен
животът ти ще бъде миг безсмислен.
© Росица Петрова All rights reserved.
