Sep 7, 2008, 8:59 AM

Не си ли ти, когото съм възпяла 

  Poetry » Other
538 0 11
Не си ли ти, когото съм възпяла
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра,
изхвърлил сякаш стар товар,
даряваш всеки със усмивка щедра
като вселенски господар?
И погледите, пълни със възхита,
не спират да се сипят върху теб,
но никой във душата ти пробита
не желае и за миг да се поспре...
Без извора ми бистър и пречистен
животът ти ще бъде миг безсмислен.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??