Не си оставих...
Не си оставих нищичко за утре,
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани,
които ми напомнят всякога за теб,
останаха си нощите ми ялови
с безсъниците жарещи по мен.
Обездумена мъкна непосилно бреме.
Ни пролет, нито лятото за теб съм.
И обезлистено есенното слънце стене,
забравило лъчите си в отминал сън.
когато пътят ми от болка се стесни.
В последното ми "сбогом" от обичане
се врязах във стеснените си кръгове.
И задълбах се цялата във рани,
които ми напомнят всякога за теб,
останаха си нощите ми ялови
с безсъниците жарещи по мен.
Обездумена мъкна непосилно бреме.
Ни пролет, нито лятото за теб съм.
И обезлистено есенното слънце стене,
забравило лъчите си в отминал сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
