Не си оставих нищичко за утре, когато пътят ми от болка се стесни. В последното ми "сбогом" от обичане се врязах във стеснените си кръгове. И задълбах се цялата във рани, които ми напомнят всякога за теб, останаха си нощите ми ялови с безсъниците жарещи по мен. Обездумена мъкна непосилно бреме. Ни пролет, нито лятото за теб съм. И обезлистено есенното слънце стене, забравило лъчите си в отминал сън.
"И задълбах се цялата във рани,
които ми напомнят всякога за теб,
останаха си нощите ми ялови
с безсъниците жарещи по мен."
...
Прекрасен стих, много ми хареса и като идея, и като изпълнение!
Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.