***Не си отидох...
Не си отидох.
Просто всички пътища
объркани се сплетоха
пред мене.
Не мога да премина.
Светофарите
кървят от много дни
в това червено.
Останах тук
и смътно те очаквах
на този ръб,
на който ме остави.
Не си отидох.
Подарих ни времето,
в което да се пукне семе
и свободата ни
да бъдем птици
с мастилени пера
и с корени
поникнали дълбоко
във зениците.
Останах тук,
на този ръб измислен.
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
