9.05.2019 г., 17:51 ч.

***Не си отидох... 

  Поезия
467 3 6

Не си отидох. 
Просто всички пътища 
объркани се сплетоха
пред мене. 
Не мога да премина. 
Светофарите
кървят от много дни
в това червено. 
Останах тук 
и смътно те очаквах
на този ръб, 
на който ме остави. 
Не си отидох. 
Подарих ни времето, 
в което да се пукне семе
и свободата ни
да бъдем птици 
с мастилени пера
и с корени 
поникнали дълбоко 
във зениците. 
Останах тук, 
на този ръб измислен. 
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, Милена, радвам се, че те открих случайно.Много харесвам този стил на писане. Това не е стих. Аз го наричам " рисуване с думи ". Твоята картина много ми хареса.
    Ще се потопя в творчеството ти... ако нямаш против.
    Поздрави за творбата !
  • "Останах тук,
    на този ръб измислен.
    Мини по-скоро,
    още имам сили
    преди да ме скове
    студът
    да ти помахам..."
    Много ме докосна този стих, Меги! Възхитена съм! Благодаря ти!
  • Много интересно и затрогващо, хареса ми!
  • Пленена съм и оставам с теб на ръба..., за да топля дланите ти! Чудесна си, Меги и обожавам твоя неповторим стил!
  • Много красиво!
  • Чувствено и образно!
Предложения
: ??:??