May 9, 2019, 5:51 PM

***Не си отидох...

Poetry

930 3 6

Не си отидох.
Просто всички пътища
объркани се сплетоха
пред мене.
Не мога да премина.
Светофарите
кървят от много дни
в това червено.
Останах тук
и смътно те очаквах
на този ръб,
на който ме остави.
Не си отидох.
Подарих ни времето,
в което да се пукне семе
и свободата ни
да бъдем птици
с мастилени пера
и с корени
поникнали дълбоко
във зениците.
Останах тук,
на този ръб измислен.
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

marco777 (Марко)

Хей, Милена, радвам се, че те открих случайно.Много харесвам този стил на писане. Това не е стих. Аз го наричам " рисуване с думи ". Твоята картина много ми хареса.
Ще се потопя в творчеството ти... ако нямаш против.
Поздрави за творбата !

2019-05-16T15:24:22+03:00
Веси_Еси (Еси)

"Останах тук,
на този ръб измислен.
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам..."
Много ме докосна този стих, Меги! Възхитена съм! Благодаря ти!

2019-05-10T17:16:33+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много интересно и затрогващо, хареса ми!

2019-05-10T12:19:09+03:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Пленена съм и оставам с теб на ръба..., за да топля дланите ти! Чудесна си, Меги и обожавам твоя неповторим стил!

2019-05-10T09:44:48+03:00
stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)

Много красиво!

2019-05-10T09:15:11+03:00