May 9, 2019, 5:51 PM
***Не си отидох...
Не си отидох.
Просто всички пътища
объркани се сплетоха
пред мене.
Не мога да премина.
Светофарите
кървят от много дни
в това червено.
Останах тук
и смътно те очаквах
на този ръб,
на който ме остави.
Не си отидох.
Подарих ни времето,
в което да се пукне семе
и свободата ни
да бъдем птици
с мастилени пера
и с корени
поникнали дълбоко
във зениците.
Останах тук,
на този ръб измислен.
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Останах тук,
на този ръб измислен.
Мини по-скоро,
още имам сили
преди да ме скове
студът
да ти помахам..."
Много ме докосна този стих, Меги! Възхитена съм! Благодаря ти! -
Много интересно и затрогващо, хареса ми!
-
Пленена съм и оставам с теб на ръба..., за да топля дланите ти! Чудесна си, Меги и обожавам твоя неповторим стил!
-
Много красиво!
-
Чувствено и образно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще се потопя в творчеството ти... ако нямаш против.
Поздрави за творбата !