Не си отива лятото
Отива ли си лятото? Навярно.
Есента почуква на вратата ми.
Облаците пъплят бавно, бавно,
а някак още синьо е в душата ми.
Наистина ли си отива лятото?
Гнездата са изпразнени от птиците,
дърветата полека пожълтяха,
а вятърът играе си със жиците.
Отива ли си лятото наистина?
Един рапан от чантата изпадна.
Дали пък всичко туй не е измислено
от моето сърце, за слънце жадно.
Не си отива лятото! Във мене е!
И аз го нося във очите скрито.
Когато там навънка е студено,
аз ще разчупя слънчевата пита
и ще раздам на всекиго по малко,
да има топлина във домовете.
И щом се сгреят и засветят ярко,
отново ще е лято! В умовете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
