Не си отива любовта...
Не си отива още любовта!
И болката не си отива още.
Държат се здраво за ръка
в безсънните ми дни и нощи.
Останаха в душата ми мечтите.
Надеждите за сбъднатите вѐчери.
За утрото, дъха ми във косите,
за мигове, които ще са вечни...
Ще бъдем като есенна картина.
Застиналата пъстра красота,
в която (по презумпция) умира -
зеленият живот, а не сърца...
И нека да се свършва! Да е зима.
Замръзнали да бъдем. До напролет.
Листата сбогом с клоните си взимат
а ние ще бленуваме за Май. И полет...
Danny Diester
08.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
