Не си отивай, Любов!
Не си отивай, любов!
Любов пъстроцветна, приятелко добра,
дълго те чаках отново да ме посетиш.
Дойде ненадейно, погали ме със жар,
защо пак бързаш нанякъде да отлетиш.
Сърцето ми отново се свива от болка,
очите ми, както преди, блестят от сълзи.
Дните ми отново тежат като олово,
а нощите безсънни са пак без звезди.
Поспри се, приятелко, не бъди жестока,
знам, че с много други хора те делих.
Дарих ти душата си, заложих си живота.
Не искам да те изгубя? Моля те... остани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
