17.11.2008 г., 8:39

Не си отивай от мен

899 0 12
 

Не си отивай от мен,

преди да си ме целунал.

Но... не за сбогом,

а до... утре.

Разсъмва се.

Къде си, Слънце?

Появи се!

Звездите

не са си тръгнали още,

мъждукат.

Под завивка от облаци.

Мъгла се е спуснала

тази сутрин.

Като плътна завеса

на неизменния градски театър.

Но

ще падне завесата,

и тогава?!

Наведи се тихо над мен,

влез в  съня ми,

целуни ме,

и тръгвай.

Времето не може да чака.

Но.

По залез върни се обратно...

Аз ще те чакам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...