Nov 17, 2008, 8:39 AM

Не си отивай от мен

  Poetry
900 0 12
 

Не си отивай от мен,

преди да си ме целунал.

Но... не за сбогом,

а до... утре.

Разсъмва се.

Къде си, Слънце?

Появи се!

Звездите

не са си тръгнали още,

мъждукат.

Под завивка от облаци.

Мъгла се е спуснала

тази сутрин.

Като плътна завеса

на неизменния градски театър.

Но

ще падне завесата,

и тогава?!

Наведи се тихо над мен,

влез в  съня ми,

целуни ме,

и тръгвай.

Времето не може да чака.

Но.

По залез върни се обратно...

Аз ще те чакам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...