Не си отивай от мен,
преди да си ме целунал.
Но... не за сбогом,
а до... утре.
Разсъмва се.
Къде си, Слънце?
Появи се!
Звездите
не са си тръгнали още,
мъждукат.
Под завивка от облаци.
Мъгла се е спуснала
тази сутрин.
Като плътна завеса
на неизменния градски театър.
Но
ще падне завесата,
и тогава?!
Наведи се тихо над мен,
влез в съня ми,
целуни ме,
и тръгвай.
Времето не може да чака.
Но.
По залез върни се обратно...
Аз ще те чакам.
© Нели All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
