Не си прочетена!
Не искам повече да те измислям.
Отдавна знам за теб, че съществуваш.
Най-много ги желая тези истини,
в които раждаш се от блян, сънуван...
Тогава те разлиствам много бавно.
На пръстите ми нежността не стига.
Със устни по извивките ти плавно,
те сричам като непозната книга...
Написал съм те толкоз да си моя,
(Не си прочетена докрая. Виждам.)
Езикът ми жадува за пороя ти,
защото целият горя, че те обичам.
И тялото ми някак тържествува.
Кръвта отново се е върнала в сърцето ми.
А мъжкият ми пулс за теб лудува
и търся твоят с, лудо - влюбени ръце.
Ще бъде тихо. Стонове от обич.
Ухае аромат на страст и нежност.
Единствено ще ми се иска повече -
да имам тези мигове за цяла вечност...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
!