12.10.2008 г., 21:12

Не си ти

1K 0 0
Не си ти

Виждал ли си скоро ангел?
Не! Аз знам, че не си...
отдавна ти не виждаш.
Някога откриваше красота
и в най-простите неща.
Къде е този човек?
В теб имаше светлина -
много радост, никога тъга.
Когато слънцето изгряваше,
изгряваше в сърцето ти,
залезът беше само отблясък
в топлия ти поглед...
Защо вече виждаш мрак?
Защо те чувствам враг?
Къде изчезна радостта ти?
Къде изгубил си сърцето си?
Защо не мога да те усетя?
Защо не мога и да те погледна?
Къде е онази топлина?
Къде е и обичта към света?
Изгубил си човечността си,
дори и същността си!
Ти ли стоиш пред мен
и ме гледаш с очи на непознат?
Но аз все още съм онзи,
когото ти познаваше отдавна.
Аз още съм човекът от преди -
не мразя никой,
но и не обичам никой.
Оптимистът в мен се крие,
а песимистът иска да изтрие
чувствата в сърцето...
Но пак откривам светлина,
отново виждам с яснота.
С дърветата още си говоря,
на вятъра шептя,
усмихвам се на слънцето
и плача с облаците.
Аз още съм си аз, а ти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Валентинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...