Виждал ли си скоро ангел?
Не! Аз знам, че не си...
отдавна ти не виждаш.
Някога откриваше красота
и в най-простите неща.
Къде е този човек?
В теб имаше светлина -
много радост, никога тъга.
Когато слънцето изгряваше,
изгряваше в сърцето ти,
залезът беше само отблясък
в топлия ти поглед...
Защо вече виждаш мрак?
Защо те чувствам враг?
Къде изчезна радостта ти?
Къде изгубил си сърцето си?
Защо не мога да те усетя?
Защо не мога и да те погледна?
Къде е онази топлина?
Къде е и обичта към света?
Изгубил си човечността си,
дори и същността си!
Ти ли стоиш пред мен
и ме гледаш с очи на непознат?
Но аз все още съм онзи,
когото ти познаваше отдавна.
Аз още съм човекът от преди -
не мразя никой,
но и не обичам никой.
Оптимистът в мен се крие,
а песимистът иска да изтрие
чувствата в сърцето...
Но пак откривам светлина,
отново виждам с яснота.
С дърветата още си говоря,
на вятъра шептя,
усмихвам се на слънцето
и плача с облаците.
Аз още съм си аз, а ти?