Не си тръгвай, Живот...
Не си тръгвай, Живот...
Не си тръгвай, Живот! Остани
и обгрижвай ме още, и още...
Ти си слънцето в моите дни,
топлината – в студените нощи.
Ти си моето синьо небе,
ти си въздухът, който аз дишам,
преизпълнено с мъка море
и любов, със която обичам!
Не безсмъртие искам от теб...
Знам, че някога все ще си ида,
като бегло описан аскет
във жаргонно написана книга.
Не си тръгвай, Живот, а ела
и сълза ми бъди!... И огнище...
Ако с мен си, то аз ще горя!
Ако не – ще съм аз пепелище...
Не жадувам небесния рай,
предразсъдъци, лудост – не искам,
ала разум и чувства ми дай,
пък дано още малко остискам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Гъдев Всички права запазени
