15.04.2015 г., 20:36 ч.

Не си тръгвай, Живот... 

  Поезия » Друга
1382 1 11

 

Не си тръгвай, Живот...

 

 

Не си тръгвай, Живот! Остани

и обгрижвай ме още, и още...

Ти си слънцето в моите дни,

топлината – в студените нощи.

 

Ти си моето синьо небе,

ти си въздухът, който аз дишам,

преизпълнено с мъка море

и любов, със която обичам!

 

Не безсмъртие искам от теб...

Знам, че някога все ще си ида,

като бегло описан аскет

във жаргонно написана книга.

 

Не си тръгвай, Живот, а ела

и сълза ми бъди!... И огнище...

Ако с мен си, то аз ще горя!

Ако не – ще съм аз пепелище...

 

Не жадувам небесния рай,

предразсъдъци, лудост – не искам,

ала разум и чувства ми дай,

пък дано още малко остискам!

 

 

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива поезия! Къде си, защо не пишеш или не публикуваш?
  • Много добре, Росен!
  • Ще остискаш и то още много!
    Невероятен си!
  • Здравей, приятелю! Удоволствие е, да чета стиховете ти и нещо да си грабна!
  • Жажда за живот, дори на 9О на човек му се иска още за малко да бъде на тази земя! Харесах!
  • Страхотно звучене!
  • Колко още могат да погълнат сетивата в тоя живот! Поздравления за хубавия и истински стих!
  • Харесах стихотворението ти и те поздравявам!
    Поздрав и хубав ден!
  • Любвта и волята за живот правят чудеса.
    Ако го обичаш, той ще усети и ще остане...
    Пожелавам от сърце!
  • Представяш една сърцераздирателна молба към живоа да не си тръгва,Росене!
    "Не безсмъртие искам от теб...
    Знам, че някога все ще си ида,"
    "Не жадувам небесния рай,
    предразсъдъци, лудаст- не искам,
    ала разум и чувства ми дай,
    пък дано още малко остискам!"
    Не само да остискаме, но трябва и да го изстискаме томи живот!
    Оценявам стихото, Росене, и поздрав от мен!
  • Да си тръгне животът!? Няма как, ни къде.
    Всяка стъпка и мисъл ни следва
    и от слънчеви зайчета тайно плете
    изненади и радост поредна...

    Поздрави, Рос!
Предложения
: ??:??