Не си виновна ти...
Не си виновна ти, че си отивам,
не слушай злобната тълпа,
то няма да е болка за умиране,
голямо чудо! Нека си врещят...
Не си виновна, не тъгувай!
Не съм роден за този свят,
на жлъчния му бяс не ще робувам,
за твоята любов аз имах глад.
Виновно е сърцето ми, проклето,
душата ми и тя, осиротяла,
виновен в мене е поета,
че всяка дума с чувство е изстрадал.
Виновни са ми собствените мисли
и нощите, когато все будувам,
виновни са сълзите ми по листите,
в които те изплаквам и бленувам.
Не си виновна ти! Не си...
Аз тебе те запазих. Да си жива,
че цял живот се влюбвах във очи,
но твоите не видях... а си отивам...
Danny Diester
23.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
