25.03.2012 г., 12:19

Не слагам захар в думите

2.6K 2 17
Не слагам захар в думите. Горчат.
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
Играя себе си. Най-трудната игра.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...