Не случих на мъже
Не случих на мъже, а лешояди,
разкъсали душата ми дословно
и всеки до един със мен преяде
(а уж приличаше на благородник).
Превърнаха сърцето ми във гара,
очакваща поредното завръщане
и всеки влак безшумно преминава,
а след него - нищо не е същото.
Не е, но можех да съм безразлична,
привидно да съм силна - кучка зла.
Един поне да можеше да ме обича,
един поне да ме дари със топлина.
Не случих на мъже, а лешояди,
разкъсали душата ми дословно.
Всеки до един до болка ме предаде
(а уж приличаше на благородник).
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
