Не случих на мъже
Не случих на мъже, а лешояди,
разкъсали душата ми дословно
и всеки до един със мен преяде
(а уж приличаше на благородник).
Превърнаха сърцето ми във гара,
очакваща поредното завръщане
и всеки влак безшумно преминава,
а след него - нищо не е същото.
Не е, но можех да съм безразлична,
привидно да съм силна - кучка зла.
Един поне да можеше да ме обича,
един поне да ме дари със топлина.
Не случих на мъже, а лешояди,
разкъсали душата ми дословно.
Всеки до един до болка ме предаде
(а уж приличаше на благородник).
© Сияна Георгиева All rights reserved.
