Не смогна ли...
725
0
0
НЕ СМОГНА ЛИ...
Сред сивота,
студенина и злост -
над бездна от бездушие -
увисвам.
Прозирно,
непомръкващо око -
сънувам те
в най-топлите си мисли.
Звездите шепнат -
светлинки на длан.
Щурецът
все така
ме подлудява.
Душата ми - смълчана -
грее там,
в изстраданите думи -
засияла...
Видение мечтано...
Топъл свят!
Посявам те.
И чакам утро росно.
Вещая дъжд.
Да избуиш -
във цвят.
Не смогна ли...
Знам.
Друг ще те докосне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
