Когато стоиш сам на полето
и гледат те тъжни звезди.
Когато е празно във тебе сърцето
и изгубил си всички мечти.
Когато във тебе плаче детето,
плаче с горчиви сълзи.
Когато изгубиш всяка надежда
и слепи са твойте очи...
Обърни се - кажи назад сбогом
и нова крачка напред направи!
Усмихни се - намери смелост да тръгнеш,
като птица в небето лети!
Спусни се после ниско със вятъра,
потърси на земята следи,
издигни се отново, летейки, към слънцето
и от него искрица надежда вземи!
Ако няма път - направи си!
Ако искаш - ще можеш - аз знам!
Тръгни по него - избърши си сълзите
и ако все още чувстваш се сам,
погледни до себе си - отвори си очите
и ще видиш... аз също съм там...
© Марин Димитров Всички права запазени