Jun 20, 2009, 8:39 PM

Нe спирай

  Poetry
574 0 3

Когато стоиш сам на полето
и гледат те тъжни  звезди.
Когато е празно във тебе сърцето
и изгубил си всички мечти.
Когато във тебе плаче детето,
плаче с горчиви сълзи.
Когато изгубиш всяка надежда
и слепи са твойте очи...

Обърни се - кажи назад сбогом
и нова крачка напред направи!
Усмихни се - намери смелост да тръгнеш,
като птица в небето лети!
Спусни се после ниско със вятъра,
потърси на земята следи,
издигни се отново, летейки, към слънцето
и от него искрица надежда вземи!

Ако няма път - направи си!
Ако искаш - ще можеш - аз знам!
Тръгни по него - избърши си сълзите
и ако все още чувстваш се сам,
погледни до себе си - отвори си очите
и ще видиш... аз също съм там...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...