8.06.2007 г., 9:55

Не спирай да пишеш

912 0 7
Мила, казваш, че си странна.
Имаш си май конкурент!
Аз в странностите те изпреварвам.
И съм далеч по-напред.
В любовта има и радост, и болка,
но ще дойдат и честити дни.
Ти само не спирай да пишеш
и виж как болката с обич ще се замени.
Имаш си момченце,
това е цяло чудо.
Ти си щастлива жена.
Милвай го, радвай му се лудо,
да бъдеш негова майка, е съдба.
А караниците и скандалите...
те ще отминат...
Е, поне засега!
Но аз те умолявам:
продължавай да пишеш,
за да  се докосваме до теб така!

                                                                                                07.06.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...