24.02.2007 г., 15:55

Не сте сами

1.2K 0 4
Над злощастните
съдби на нашите сестри
черни облаци витаят,
спомени кошмарни
в сърцата ни оставят.

Лъжи за тях като
градушка се изрекоха
много сълзи от
очите им се стекоха.

Макар и малко позабравени
следи в сърцата
ни оставиха.
И днес с болка
за истина се борят.

Осем години по чужди
затвори.
НЕ СТЕ САМИ!
Живеем ни с вашите
неволи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тра-ла-ла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...