24.02.2007 г., 15:55

Не сте сами

1.2K 0 4
Над злощастните
съдби на нашите сестри
черни облаци витаят,
спомени кошмарни
в сърцата ни оставят.

Лъжи за тях като
градушка се изрекоха
много сълзи от
очите им се стекоха.

Макар и малко позабравени
следи в сърцата
ни оставиха.
И днес с болка
за истина се борят.

Осем години по чужди
затвори.
НЕ СТЕ САМИ!
Живеем ни с вашите
неволи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тра-ла-ла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...