24.02.2007 г., 15:55

Не сте сами

1.2K 0 4
Над злощастните
съдби на нашите сестри
черни облаци витаят,
спомени кошмарни
в сърцата ни оставят.

Лъжи за тях като
градушка се изрекоха
много сълзи от
очите им се стекоха.

Макар и малко позабравени
следи в сърцата
ни оставиха.
И днес с болка
за истина се борят.

Осем години по чужди
затвори.
НЕ СТЕ САМИ!
Живеем ни с вашите
неволи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тра-ла-ла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...