26.04.2013 г., 13:28

Не събуждай душата ми

734 0 0

 

                               Не събуждай душата ми, спи

                               и прелита земи и морета.

                               Завалява в съня дъжд стоцветен,

                               не събуждай ме, замълчи.

 

 

                              Не целувай ме с устни от страст,

                              ненаситни, жадуващи още.

                              Аз съм странница, скитам се аз

                              и в сърцето ми бездна и нощ е.

 

                             

                             Не гали ме с ръце цели огън,

                             не разпръсквай косите ми тъмни,

                             да съм с тебе да бъда не мога

                             утро щом във душата не съмне.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...