Не събуждай душата ми

                               Не събуждай душата ми, спи

                               и прелита земи и морета.

                               Завалява в съня дъжд стоцветен,

                               не събуждай ме, замълчи.

                              Не целувай ме с устни от страст,

                              ненаситни, жадуващи още.

                              Аз съм странница, скитам се аз

                              и в сърцето ми бездна и нощ е.

                             Не гали ме с ръце цели огън,

                             не разпръсквай косите ми тъмни,

                             да съм с тебе да бъда не мога

                             утро щом във душата не съмне.