28.09.2014 г., 20:50

Не съм...

762 0 2

Откъсни ме.
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш
Аз съм минзухар в тревата.
Планински въздух в дробовете.
Венци окачам в косата,
не скъпи фиби.
Злато очите ми не блазни,
сърцето ми - поезия.
Смачкай ме.
Мрази ме.
Аз съм гола, нямам що да крия.
Не съм материя.
Аз съм езотерика, дим.
Прах.
Ще си отида утре от теб,
както тръгва си луната в утрото.
Оковите не ме държат.
Обичам те, но тръгвам си.
Друг живот да търся аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба-Мария Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...