28.09.2014 г., 20:50

Не съм...

759 0 2

Откъсни ме.
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш
Аз съм минзухар в тревата.
Планински въздух в дробовете.
Венци окачам в косата,
не скъпи фиби.
Злато очите ми не блазни,
сърцето ми - поезия.
Смачкай ме.
Мрази ме.
Аз съм гола, нямам що да крия.
Не съм материя.
Аз съм езотерика, дим.
Прах.
Ще си отида утре от теб,
както тръгва си луната в утрото.
Оковите не ме държат.
Обичам те, но тръгвам си.
Друг живот да търся аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба-Мария Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...