28 сент. 2014 г., 20:50

Не съм...

764 0 2

Откъсни ме.
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш
Аз съм минзухар в тревата.
Планински въздух в дробовете.
Венци окачам в косата,
не скъпи фиби.
Злато очите ми не блазни,
сърцето ми - поезия.
Смачкай ме.
Мрази ме.
Аз съм гола, нямам що да крия.
Не съм материя.
Аз съм езотерика, дим.
Прах.
Ще си отида утре от теб,
както тръгва си луната в утрото.
Оковите не ме държат.
Обичам те, но тръгвам си.
Друг живот да търся аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Люба-Мария Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...