Sep 28, 2014, 8:50 PM

Не съм...

761 0 2

Откъсни ме.
Запали ме.
Нека гарвани да ме кълват,
Но аз вярна на себе си ще остана.
Не ще ме покориш
Аз съм минзухар в тревата.
Планински въздух в дробовете.
Венци окачам в косата,
не скъпи фиби.
Злато очите ми не блазни,
сърцето ми - поезия.
Смачкай ме.
Мрази ме.
Аз съм гола, нямам що да крия.
Не съм материя.
Аз съм езотерика, дим.
Прах.
Ще си отида утре от теб,
както тръгва си луната в утрото.
Оковите не ме държат.
Обичам те, но тръгвам си.
Друг живот да търся аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба-Мария Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...