Не съм...
Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик.
А раните... сама оголих.
Невидим дух съм, литнал вик
изпод недрата на неволи.
Но тъй избрах - да бъда с вас,
макар че често се вбесявам.
И щом съм тук, щом имам глас,
повярвайте... не се предавам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
Благодаря, Дани, Злате и хубав ден на всички.
