15.09.2024 г., 13:40 ч.

Не съм... 

  Поезия » Друга
217 7 10

Не съм поет... и ми личи. 
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй. 

 

Аз нямам меч, ни пушка с щик.
А раните... сама оголих. 
Невидим дух съм, литнал вик
изпод недрата на неволи. 

 

Но тъй избрах - да бъда с вас,
макар че често се вбесявам. 
И щом съм тук, щом имам глас,
повярвайте... не се предавам. 

© Виолета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Едва ли някой се е объркал, че съм... Но аз да си го кажа. Благодаря, Дани, Злате и хубав ден на всички.
  • Има те! Бъди, Виле! Харесва ми!
  • Не се променяй, Вили, бъди такава, както ти диктува сърцето! ❤ Поздравления за стиха!
  • Много, много ми харесва, Виле! Поздравления!
  • Благодаря за топлите отзиви, Найден!
  • Ехаа, готино!
  • За хубаво или лошо, такива сме си, Георги.
    Благодаря ти от сърце.
    И на теб, Тони, че си тук и за хубавите стихове които ни споделяш.
    Искате, не искате... Правя го, Пете
    И желана, нежелана - тук съм.
  • Споделяй!
  • Остави да те очценяват другите и бъди каквато си!
  • Все едно аз съм го писал!
    Всъщност имам десетки творби посветени на темата, но това вече е отделна тема.
    Тъй, че стихото ми е много на сърцето, това искам да кажа.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??