Не съм допяла тъжните си песни

НЕ СЪМ ДОПЯЛА ТЪЖНИТЕ СИ ПЕСНИ

Не съм допяла тъжните си песни,

не съм успяла да намеря лесното,

не съм достигнала до безхаберие,

не съм готова още за веселие.

Във калъп е душата ми сякаш,

много сълзи събра, ненаплака се,

бързам лекичко да ги изтрия,

ех, каква доживях, орисия...

А тя, горката, безнадеждно хлипа,

все още носи старата си дрипа,

до мене крачи бавно - леви, десни...

Не съм допяла тъжните си песни...

Във калъп е душата ми сякаш,

много сълзи събра, ненаплака се,

бързам лекичко да ги изтрия,

ех, каква доживях, орисия...