НЕ СЪМ ДОПЯЛА ТЪЖНИТЕ СИ ПЕСНИ

Не съм допяла тъжните си песни,

не съм успяла да намеря лесното,

не съм достигнала до безхаберие,

не съм готова още за веселие.

Във калъп е душата ми сякаш,

много сълзи събра, ненаплака се,

бързам лекичко да ги изтрия,

ех, каква доживях, орисия...

А тя, горката, безнадеждно хлипа,

все още носи старата си дрипа,

до мене крачи бавно - леви, десни...

Не съм допяла тъжните си песни...

Във калъп е душата ми сякаш,

много сълзи събра, ненаплака се,

бързам лекичко да ги изтрия,

ех, каква доживях, орисия...