Не съм дошла ...
Не съм дошла да сърбам от годините,
а с шепа да греба от вековете!
Дошла съм да се наредя сред исполините,
на масата да седна с боговете.
Вселената да предизвикам съм решила,
на битка, танц или игра.
В каквото каже ще премерим сила,
накрая ще си подадем ръка.
Ще се надбягвам с ветрове титани,
бушуващи вълни ще озаптя,
поела нежната земя във длани
такава ще я съхраня.
С коси разресани от времето,
с очи във хоризонта впити,
на рамене понесла бремето
на спомените неизтрити
„Готова съм!“ крещи от мен.
Готова съм до дъно да изпия
това, което всеки ден
съдбата ми е отредила!
Да ме е страх ли?! Не! Отдавна!
За мен животът е една
игра на нерви, но... забавна,
в която аз ще победя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Бузова Всички права запазени
