10.03.2011 г., 12:22 ч.

Не съм сама 

  Поезия » Друга
680 0 7

                                                  "Дано и ти не си сама като мене..."

                                                   из писмото на една приятелка

 

 

Не съм сама, не съм сама!

Аз винаги съм насаме със себе си.

В измислената, призрачна тъма

от две душù еднакво обсебена,

на себе си  - приятел, майка, враг,

мъдрец, гадател, смисъл и утеха,

стъпалото на бащиния праг.

На себе си - удобна като дреха,

с която сме облечени за път -

незнаен, непонятен, непредвиден.

Сама на себе си - внезапен кръстопът.

Не съм сама. Ни в болка, ни в обида.

Със мен е по-доброто мое АЗ.

(Или понякога по-лошото - не зная.)

Когато изтече последният ми час,

едното ще отлитне във Безкрая,

а другото ми АЗ ще се забави,

на  Тоя Свят на края ще приседне

и цялата Любов ще му остави,

и цялата ми нежност... за последно!

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??