Не съм сама
"Дано и ти не си сама като мене..."
из писмото на една приятелка
Не съм сама, не съм сама!
Аз винаги съм насаме със себе си.
В измислената, призрачна тъма
от две душù еднакво обсебена,
на себе си - приятел, майка, враг,
мъдрец, гадател, смисъл и утеха,
стъпалото на бащиния праг.
На себе си - удобна като дреха,
с която сме облечени за път -
незнаен, непонятен, непредвиден.
Сама на себе си - внезапен кръстопът.
Не съм сама. Ни в болка, ни в обида.
Със мен е по-доброто мое АЗ.
(Или понякога по-лошото - не зная.)
Когато изтече последният ми час,
едното ще отлитне във Безкрая,
а другото ми АЗ ще се забави,
на Тоя Свят на края ще приседне
и цялата Любов ще му остави,
и цялата ми нежност... за последно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
