27.05.2009 г., 15:25

Не съм те канила...

733 0 5

Не съм те канила!

Не те разбрах.

Защо дойде?

На прага ми –

несрета, боса.

Светът ми пак да разделиш.

на две,

А после да го пръснеш

в няколко посоки.

И после... следват

неудобните въпроси?!

Не съм те канила!

Върви си.

С мълчание реших

да те наказвам...

А сега?!

Оттук нататък

с теб не ще да споря.

От казване

душата ми

осиротя...

Затуй си тръгвай,

както си дошла!

Ако ми потрябваш,

аз ще те намеря,

Самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...