May 27, 2009, 3:25 PM

Не съм те канила...

  Poetry
734 0 5

Не съм те канила!

Не те разбрах.

Защо дойде?

На прага ми –

несрета, боса.

Светът ми пак да разделиш.

на две,

А после да го пръснеш

в няколко посоки.

И после... следват

неудобните въпроси?!

Не съм те канила!

Върви си.

С мълчание реших

да те наказвам...

А сега?!

Оттук нататък

с теб не ще да споря.

От казване

душата ми

осиротя...

Затуй си тръгвай,

както си дошла!

Ако ми потрябваш,

аз ще те намеря,

Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...