Не съм те търсила, Любов
Не съм те търсила, Любов.
А ти дойде, донесена
от есенния вятър.
Поспря до мен. Попита:" Накъде?"
Не знаех аз.
Бях тръгнала нанякъде.
Но ти отнесе мислите ми леко.
Загледах се във пъстрите очи,
усмихнати и кадифено меки,
със оня поглед слънчево златист,
за който аз отдавна не копнеех.
Ти тръгна с мен.
Загърна ме със шала си.
Той носеше от твойта топлина.
Онази споделената, узрялата.
И аз разбрах - това не бе шега.
Мислех, че не мога да обичам.
Бях свикнала да бъда все сама.
Ти ме прие - без обещания,
без вричане.
Със теб отново преоткрих света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
