Не съм ти казвала
Не съм ли ти казвала? Обожавам кафето!
С аромата му започва нашия ден.
Приготвяш го у̀ставно - с каймак и горещо,
с две бучки обич подсладено за мен.
Не съм ти казвала, но всъщност, ти знаеш
защо понякога съм така мълчалива.
Защо не заспивам, веднага отгатваш
и от какво съм слаба и страшно ранима.
Не съм ти казвала, но тайно надниквам
в очите ти – моето огледало вълшебно.
В тях приютил си ме … двайсет годишна,
стройна, без бръчки, почти съвършена!
Обожавам в тях да се виждам красива!
Без думи ми шепнат: „Моето момиче“!
Не си го признавам, но ме правиш щастлива.
Забравила за годините, все така те обичам!
Не съм ти казвала да мъкнем живота на плещи,
но заедно теглим каруцата, натоварена с грижи.
Не една, не триста запалени в черквата свещи
биха помогнали, ако не си с мен и през зимата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
